Ние сме от София!?
Ние работим в София.
По празниците си ходим на село.
При нашите. В къщата.
В къщи...

... и след празниците се връщаме в София...

Тати, не може ли баба и дядо да са по-близо и да сме заедно по-често? И там да са и Пепи и Боянчо и Ния и леля и вуйчо и чичо и Ива? Не може ли да им построим една голяма къща за всички?

... да сме наблизо всеки ден. Да не си липсваме толкова. Да можем да си помагаме. Да сме заедно, но всеки да си има отделно място. Отделна къща. Да можем да прекарваме повече време с близките ни на сърце...
... да е хубаво като на село. Като къщата на баба и дядо. И на другите баба и дядо. Да има двор и много дървета. Ако може пък и да има и мера...
...е е е, ако пък има и къде да ходим за риба, като на реката. И да се разходим в гората или по полето...

Решено.

Ще построим къщи в Пожарево. След селото. На нашето място. Ще го кръстим “Ново Пожарево”. Ще бъдем там и ние и чичо и леля и баба Пепи и баба Тинка и дядовците. Ще имаме дворчета. Децата ще си играете там. Ще ходим на язовира за риба. И в гората на разходка. Или в полето с колелетата.

А София е само на шестнайсет минути. Вече оправиха околовръстното. От “Сливница” с метрото си навсякъде. А и нали всички имаме коли. То и с колелото става.
Е ще се пътува малко повече. Ама пък сме заедно всички. И има дървета и място за игра. А бабите могат да се включат в дейностите на кметицата в читалището. И да се запознаят с нови приятели. И да си помагат.
Оттам София се вижда, като едно лилаво петно. Малко е мръсничко. Друго си е да спиш на чист въздух.
Пък и те бабите и дядовците не могат да стоят на едно място. Веднага ще насадят всякакви зеленчуци и ще можем и ние да намажем от тая работа. Може пък и като се върнем от работа може нещо да са ни сготвили...
Ще го направим задължително.
От кафето ми се падна един късмет: “ако не се хванете да реализирате мечтите си, някой друг ще ви наеме да реализирате неговите”. “Не някой – хиляди други” , като във вица.
Ако сега не го направим – никога няма да стане. И банките сега дават пари. Вече всеки ден звънят да питат искаме ли кредит.
Започваме го и ще кажем на всички приятели и те да се включат ако искат. Ако сме повече къщи ще е по-лесно. Може и едно общо помещение да направим, за по-големи тържества. За общо ползване. Ние ще го построим, а всички ще го ползваме. И детска площадка ще сложим. И игрище.

Супер!

Само трябва да внимаваме кого ще каним за съсед. Нали все пак местото си е наше и  около него е все поляни и дървета. Хубаво ще е да бъдат хора като нас. Да харесват доброто съседство. Да обичат да участват в общите работи. Да станем приятели. То човек от всичките си приятели се вижда най-често с тези дето са най-близо. Не че няма интернет. Просто на живо си е друго. Няма общо. Трябва да се харесваме един друг. Да имаме еднакви ценности. Никой няма да иска някой темерут да му вгорчава настроението всеки ден я. Нали “реализираме мечтите си” – нека да е перфектно.

Разбрахме се.

Вие търсете хора за седем осем къщи, а ние ще подготвим проектите и всичко останало, за да седнем и да видим кой, какво иска и за какво си мечтае. Все пак, ‘дето се казва цял живот това правим. Разбираме ги тези работи. Като го мислим нацяло със сигурност ще излезе и по-изгодно. Все пак не сме някои “баровци”.
Със сигурност обаче ще го направим енерго-ефективно. Ще сложим по-добра топлоизолация. Ще предвидим отоплението да е с термопомпи. Въздух-вода, че е по-лесно, а излиза четири пъти по-евтино от на ток. Лятото пък може да го включиш на студено. Ако пък има и соларни панели “бойлера” е направо без пари – топлата вода де.
Измислено.

Действайте и ще се срещнем, като сме готови с проектите.
Вие събирайте хора.
За общността.
За новите-стари съседски взаимоотношения.
За “Ново Пожарево”
За “реализирането на мечтите”...