Ние сме ВБ Студио – нашата голяма страст е сътворяването на нови места за вашите нови моменти. Моментите които се превръщат във вашите нови спомени.
Архитектурата е сложно изкуство. Има много аспекти и технически подробности. За нас обаче тя е възможността заедно с нашите клиенти да създадем места в които хората да изживеят прекрасните си незабравими моменти. Моментите, които ще осмислят живота им.
Това според нас трябва да са не само красиви и удобни места. Ние осъзнаваме, че нашата отговорност преминава отвъд обикновеното ползване на сградите и пространствата и начина по който те изглеждат. Ние влияем с нашата намеса и върху начина, по който хората се чувстват там. Върху начина по който те прекарват времето си и върху ежедневните им действия.
Примера, който се сещам е свързан с най-интуитивните и най-искрените – децата. Ако ние поставим в детската площадка ракета – те летят в космоса. Ако поставим кола – шофират. Ако сложим къща – те ще готвят с пясъка от пясъчника и ще приемат гости...
... а какво, ако между къщите поставим пейки, като в моето детство. Ами ако съседите отново започнат да си общуват? Ами ако си споделят някой проблем и решат един друг да си помогнат? Ами ако си носят сладки в чиния от сладките приготвени за вкъщи и ако съседите им върнат чинията отново пълна? Ами ако станат приятели...
Спомням си едно време на село. Как натрупвахме обраната царевица пред къщи. И как всички съседи, и малки и големи се събирахме и чистехме нашата купчина. Спомням си за разказваните истории и за смеха. Как се опитвахме да сме еднакво бързи в работата, като големите. Как се стараехме да помагахме и колко горди бяхме, като ни похвалят за това. Как после се премествахме всички заедно на купчината на съседа и всичко се повтаряше но някак си различно. Вече не за нас а за тези които до сега ни помагаха.
Помня как портите бяха винаги отключени, за да могат приятелите ни да ни намерят навътре в двора. Как празнувахме заедно и сватби и пристануши и новобрански. Спомням си...
Помня как в навсякъде в селото се чувствах сигурен. Като в някакво сигурно място, в което всички споделяме еднакви ценности и сме движени от еднакви принципи. Как се поздравявахме с всеки срещнат – познат или непознат. Как се страхувахме от всеки упрек, независимо от кой от възрастните е – сякаш те всички са се наговорили да ни научат на едно и също. Чувствах се някак си като част от нещо по-голямо. Като брънка в по-голяма плетка. В селото имаше усещане за общност. Хорат принадлежахме на мястото, на земята и един на друг. Всеки живееше с общите проблеми на другите. Всеки се радваше да допринася. Беше голяма гордост да участваш в представлението в читалището. Или на откриването на жътвата и в хорото на сбора или друго празненство. Направо не знам какви думи да използвам за да опиша чувствата, които се събуждат докато изплуват тези спомени...
Ние сме архитекти. Ние сме в бизнеса със сътворяването. Сътворяването на пространства, форми, места. На ново поведение. На връщането на истинските ценности върху старите основи на вечните човешки принципи. На подтикване към доброто. Към ценното и смисленото. Към човешкото. Към истинското. Към живота.
Ние сме архитекти. Ние не просто правим къщи от тухли. Ние правим общности от хора. Ние полагаме мерките, с които ще се мерят спомените. Това е нашата отговорност. Това е нашата мисия. Призвани сме да уважаваме хората, за които създаваме места. Местата в които ще живеят най-важните си моменти. И ще чувстват най-съкровените си чувства. И ще помнят винаги. Призвани сме да обичаме тези хора като себе си.
Ние сме архитекти. Най-страхотната професия.
Елате! Държим портата отключена.
Нашата страст е сътворяването.
Арх. Бойчо Бойчев